ЕЦБ (Европейска централна банка) е институция на Европейския съюз, която има за цел управлението на валутната политика на еврозоната. Еврозоната е група от страни в Европейския съюз, които използват общата валута – еврото. ЕЦБ бе създадена през 1998 г. и започна да функционира през 1999 г.
Главната задача на ЕЦБ е поддържането на ценова стабилност в еврозоната чрез контролиране на инфлацията. За тази цел тя използва инструменти като определяне на лихвените проценти и други мерки, които влияят на паричната политика в районите с евро.
Други задачи на ЕЦБ
ЕЦБ има също и други задачи, като например наблюдение на финансовата стабилност и осигуряване на банков надзор в сътрудничество с националните централни банки на страните от еврозоната.
Съветът на управители на централната банка и изпълнителният съвет на ЕЦБ са двата основни органа на банката, които вземат решения по въпросите на паричната политика и управлението на ЕЦБ.
Европейската централна банка (ЕЦБ) се намира във Франкфурт, Германия, и играе важна роля в икономическата и финансова стабилност на еврозоната. Еврозоната включва 19 от общо 27-те страни-членки на Европейския съюз, които са въвели еврото като своя официална валута.
От кого е контролирана централната банка?
ЕЦБ е независима институция и не подлежи на контрол от страна на националните правителства или институции на еврозоната. Тази независимост е създадена, за да се осигури надеждността и стабилността на паричната политика.
Освен контролирането на инфлацията, ЕЦБ също така поддържа банкова стабилност и следи за финансовите пазари в еврозоната. Тя играе ключова роля в управлението на банковата система и предоставя резерви на банките в еврозоната.
Промяна на лихвите по кредитите
През юли 2022 г., Управителният съвет на централната банка повиши лихвените проценти след 11 години на непроменяне. Това увеличение през септември беше историческо по своя обхват, и в близките месеци се предвиждат още увеличения на лихвите по заемите.
Защо беше взето решението за увеличение на лихвите проценти?
Ролята на централната банка, отговорна за управлението на еврото, включва основната задача да се поддържа стабилност на цените. Когато цените в нашата икономика нарастват твърде бързо, което означава висока инфлация, повишаването на лихвените проценти помага да се върнем към целевото равнище от ниска инфлация в средносрочен план.
Инфлацията представлява предизвикателство за гражданите, тъй като мнозина се притесняват, че тя може да стане постоянна. Когато тя се повиши обикновено се повишава и търсенето на бързи кредити с месечни вноски. Следят се внимателно така наречените инфлационни очаквания. Затова ЕЦБ реши да увеличи лихвите проценти – за да предаде сигнал, че няма не иска да допусне инфлацията да стане по-висока. Това действие ще спомогне за овладяването на инфлационните очаквания.
Когато централната банка излага своите планове за паричната си политика, тя фактически предоставя информация относно бъдещите си намерения. В този контекст въз основа на собствената си оценка за предстоящата стабилност на цените.
От юли 2013 г., Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да използва такъв ориентир за своята парична политика. Управителният съвет заяви, че очаква лихвените проценти да останат на ниско ниво за продължителен период. Оттогава съдържанието на този ориентир за паричната политика на ЕЦБ е претърпяло няколко промени.
За да запази доверието на пазарите и икономиката, ЕЦБ трябва винаги да актуализира своя ориентир за паричната политика, съответно на оценката на Управителния съвет за текущата икономическа обстановка и бъдещите перспективи, особено по отношение на инфлацията.
В практиката, един пример за функционирането на този ориентир за паричната политика може да бъде следният:
Когато се налага необходимост от ориентир за паричната политика?
Европейската централна банка (ЕЦБ) използва стандартни инструменти на паричната политика, като основните лихвени проценти, за да контролира инфлацията в еврозоната, съобразно целите на банката. Например, ако инфлацията стане изключително ниска, ЕЦБ може да намали лихвените проценти с цел да стимулира инфлацията. Обаче, когато лихвените проценти вече са много ниски, банката среща затруднения при продължаването на такива понижения, поради което се налага използването на други инструменти на паричната политика. Един от тези инструменти е ориентирът за паричната политика.
В такива обстоятелства ясната комуникация относно бъдещите намерения в областта на паричната политика помага на банките, финансовите институции, компаниите и потребителите да разберат какво може да очакват по отношение на разходите за заемане на средства, като същевременно стимулира икономиката.
Следователно ориентирът за паричната политика подобрява ефективността на паричната политика на ЕЦБ и подкрепя главната й цел – да поддържа стабилни цени в еврозоната, с цел да служи на гражданите на Европа.
