Минималната работна заплата ще стане 933 лв. от 1 януари 2024 г., реши правителството. Размерът й ще се повиши с 19,6%, или със 153 лв. спрямо сегашната й стойност. Той е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, според които минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Предлаганият нов размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и на неравенствата в разпределението на доходите. Ръстът на най-ниското възнаграждение за труд ще повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда и ще увеличи мотивацията на работната сила за включване в заетост.
От 1 януари 2024 г. минималната часова работна заплата ще бъде 5,58 лв.
Какво е минимална заплата?
Минималната заплата е тема от съществено значение в обществените дебати, касаещи икономиката, социалната справедливост и трудовите отношения. Този финансов праг, определен от държавата, обозначава най-ниската законно установена заплата, която работник може да получава за своя труд. Ето някои от основните аспекти и въпроси, свързани с минималната заплата:
- Справедливост и достойнство на труда:
Минималната заплата е често свързвана с принципа за справедливо възнаграждение за извършен труд. Застъпниците на този подход твърдят, че всеки работник трябва да получава достатъчно възнаграждение, за да има приличен бюджет за живеене и да се чувства уважаван за своя труд.
- Икономически въздействия:
Неговите противници често подчертават потенциалните негативни въздействия върху икономиката. Например, повишаването на минималната заплата може да доведе до увеличаване на операционните разходи за бизнесите, което, от своя страна, може да доведе до намаляване на броя на работни места или повишаване на цените на стоки и услуги.
- Статус на работниците с ниски квалификации:
Минималната заплата играе ключова роля в подобряването на живота на работниците с ниски квалификации. Тя може да предостави по-голяма финансова сигурност и да подобри икономическата позиция на хората с ограничени умения и образование.
- Регионални разлики:
Въпросът за регионалните разлики в икономиката често се повдига при обсъждане на минималната заплата. Страните или регионите с по-високи разходи за живот обикновено имат по-висока минимална заплата, като се стремят да компенсират по-големите разходи за основни стоки и услуги.
Актуализация на минималната заплата
Важен въпрос е как се определя и актуализира минималната заплата. Някои страни са внимателни и я коригират периодично, за да следват инфлацията и растежа на икономиката. Този подход има за цел да осигури постоянно поддържане на стандартите на живот на работниците.
Минималната заплата не е само финансов въпрос, но и тема, която засяга социалната структура, икономическата стабилност и динамиката на трудовия пазар. Балансът между справедливостта и икономическата реалност изисква внимателно обмисляне и продължителен диалог между правителството, работодателите и работниците.
Бързите кредити като решение
Въпреки че бързите кредити са значително по-скъпи, те продължават да нарастват като популярност. Според изследване поръчано от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, всеки четвърти българин над 18 години е използвал такъв вид заем. Парите от бързите кредити онлайн с месечни вноски се използват предимно за покупка на техника, ремонти и почивка. Въпреки това се открива, че 27% от хората вземат спешен кредит веднага за закупуване на храна и плащане на битови сметки. Те също така се използват за здравни услуги, рефинансиране на други дългове, за осъществяване на различни събития като сватби и тържества, а дори и за хазарт.
Изследването показва, че 82% от хората, които са взели бързи кредити, са имали до три такива, а останалите и по-голям брой. Половината от тези, които използват бързи кредити, също ползват и банкови продукти. Приблизително 2/3 от тях са възрастни между 30 и 60 години. Изследването разкрива, че около 30% от тях живеят в областен център или село, 20% са от столицата, а 22% са от малък град.
Сред най-младите, под 30 години, основната причина за вземане на бърз кредит е за почивка или пътуване, показва проучването. Хората във възрастовия диапазон между 30 и 50 години най-често използват тези кредити за покупка на техника, са с висше образование и обитават в областен град. Кредитите за ремонти се взимат равномерно както от мъже, така и от жени, които най-често са със средно образование и на възраст между 40 и 60 години. Заемите за битови нужди, закупуване на храна и плащане на сметки се ползват най-често от най-бедните групи на обществото. Те обикновено работят без договор или на минимална заплата.
Най-многото хора вземат бързи кредити за период между три месеца и една година. Жените често ги връщат за три до шест месеца, докато мъжете предпочитат период от шест месеца до една година.
